С Чочо се запознахме в един влак през април 1990. Влакът пътуваше за Европа, и ние пътувахме натам, бяхме в подготвителен клас на английската гимназия в Перник и отивахме на първата си голяма екскурзия в чужбина. Стената тъкмо беше паднала. Чочо веднага ми допадна, голям симпатяга, малко едричък такъв, вечно засмян металяга, от тия хора дето ти е спокойно край тях. Бързо задругарувахме, оказа се че и той се пробвал да свири на китара и веднага замислихме още щом се приберем да си направиме банда. Чочо щеше да е ритъм китарист. Изкарахме си страхотно на екскурзията, а и после се виждахме абсолютно всеки ден в училище, първата ни работа щом биеше звънецът беше да се съберем в коридора, той беше в А-клас, а аз - в Б. Оттам нататък само свежи лафове, боричкане и смях до където стига. Следобедите пак се виждахме често понеже се познавах с повечето метъли в града, ходехме в един и същи клуб, а лятото киснехме на едни и същи пейки. Бандата дето я мислехме не се случи, не станахме и някакви близки приятели, но и днес като се сетя за тоя тогавашен човек ми става приятно, изобщо, готин тип.
После всеки го завъртя шайбата на някъде, в даскалото по-малко се засичахме щото той не пиеше и не пушеше, а ние точно това правехме покрай училището в горния курс. Ама пак си бехме френдове. Един ден в единайсти клас се разнесе мълвата, че някакви изроди пребили Чочата. Срещнали го пред блока, където живее до пернишкия пазар и направо го размазали. Разправяха,че от смърт го спасил баща му, който излязъл и стрелял с пушка по нападателите. Не знам дали последното е истина, но Чочо отсъства от училище няколко месеца и едвам успя да завърши годината. Видях го в училищното кафене, нищо не разказа, стори ми се повече вглъбен и по-малко усмихнат.
Дойде и края на ученето, мислех, че никога няма да свърши... С Чочата бяхме в една стая на матурата по английски. Той завърши първи по успех на матурата, а аз - трети, което си беше голямм успех понеже имах ужасяващ махмурлук. След изпита седнахме да пиеме бира с Чочо и другите съученици. Имах едно дънково яке много бойно такова, решихме да напише всеки по едно изречение на гърба на якето да си имам спомен от последния ден в училище. Чочата нарисува голям хипарски знак с надпис:
STOP THIS MADNESS
Не ми стана съвсем ясно какво точно имаше предвид с надписа, ама се заговорихме за хипарски работи и го питах какво става с китарата.
- Нищо не става - каза той. - Стои си под кревата. Що не минеш да ти я дам?
- Ти не я ли искаш?
- Не, за какво? Май няма да свиря повече.
По онова време имах една хубава дванйсетструнна китара, ама викам си какво пък. Ще си пазя хубавата китара да си свиря в нас , а тая на Чочо ще е за пейките в парка дето се събирахме всяка вечер. Чочо я извади от под леглото в тях и ми я даде, оказа се нелоша черна кухарка.
После кандидатствахме заедно в софийския, изкарахме изпита, но не ни взеха щото бяхме донаборници. И така.....
Имам само един спомен за Чочо след това. Видях го през улицата веднъж. Махнах му и той ми махна, а някак си и двамата знаехме, че няма смисъл да пресичаме шосето. Сигурно затова съм го запомнил, защото не беше среща, а разминаване. До вчера аз пазих такъв спомена за този човек, докато не видях снимката му в новините.
Малко е да се каже, че бях потресен. Никога не бих допуснал, че този симпатяга, малко едричък такъв вечно засмян металяга е способен да извърши възможно най-ужасното престъпление, убийство на дете. Неуслужливото ми съзнание отказваше да приеме това за истина, а и всички новини ставаха все по-объркани. Чочата убил детето и после се застрелял. Но всичко това звучеше толкова нелогично, толкова абсурдно. Загубих много приятели през годините, много от тях бяха убити. Но за пръв път се оказа да познавам убиец, и да свиря на неговата китара. Не, не може да е истина...
После се напих. Мислех за оня влак, който пътуваше към Европа, но никога не стигна дотам, за китарата... Виждах Чочо как ми маха през улицата, слушах самодоволните объркани разкази от телевизора. И мислех за моята малка дъщеря...
Чудя се какво да правя с онова яке. С един голям хипарски знак и надпис:
STOP THIS MADNESS
STOP THIS MADNESS
STOP THIS MADNESS
STOP THIS MADNESS
STOP THIS MADNESS
13 коментара:
Страшен текст. Това е.
Когато Чочката слезе от патрулката, той намигна, усмихна се и каза: "Не вярвайте на това, което ще прочетете във вестниците, всичко ще се оправи". Три минути по-късно проехтя изстрел, но по-тих, по-заглушен отколкото би трябвало да бъде от пистолета на Чочо. Странно...Първо бил се застрелял след повторен (?) обиск с личното си оръжие. Значи, мърлявите ни ченгета (да, те са ченгета, не са никакви полицаи - това е все едно на циганите да кезваме роми)не са открили цял един пистолет в апартамента на Чочата. После, пистолетът бил в касата - е, нека влезнат журналистите да видят къде е разположена касата и дали може човек с белезници да я отвори, че и да вземе пистолет отвътре... Накрая, Чочката бил взел пистолета на един от полицаите - ами че те бяха цивилни, той трябваше да им разкопчае дрехите, за да вземе от тях оръжие. Нее, Чочата си обичаше живота, такъв човек няма как да си посегне сам, позволете ми да го познавам. Не вярвайте какво казват психолозите от МВР, на тях им се казва какво да казват. Истината е, че Чочката го уби едно от двете софийски ченгета, които бяха дошли. Той е изкупителната жертва, която трябва да замаже очите на хората, за да не личи много безсилието, бездействието и безхаберието на МВР, а и на цялата държава. ОСТАВКА И ПАНДИЗ, Ц.Ц. ! ДРУГОТО МОМЧЕ ЩЕ ТЕ ПОСЛЕДВА !
И ченгета не са дори, тия са една напаст божия, пасмина, банда корумпирани мръсници. Семейството ми достатъчно е изпадало в беда, за да знам, че няма нищо по-лошо от това да опреш до нужда от полицейско съдействие или закрила. Когато откраднаха колата на сестра ми и измамиха баща ми (малко след това той получи инсулт), пернишките полицаи ни се смееха при подаването на жалба. Смееха се, защото крадците и измамниците са именно те, знам дори кой точно е главното движещо лице. А колко пъти са ми искали подкуп за документи? Та дори и секретарките на гишето искат! Не, не са хора тия!
Колкото до Чочата, за жалост никога няма да разберем истината. Едно е ясно, след смъртта му, независимо дали е виновен или не, справедливост никога няма да има.
Много силно!
Трогнах се... а от къде е знаел къде е заровен трупа?
"Трогнах се... а от къде е знаел къде е заровен трупа?"
А,защо са копали с машини,и е използвано куче?
Никай не казва, че той (Чочата) не е съучастник, заради финансовите си проблеми.
Просто казваме първо, че не той е физическия убиец на Мимето, и второ, че него го убиха в буквалния смисъл полицаите от огледа, той НЕ СЕ самоуби.
Утре ще има нови "бомби" от журналистите, просто почакайте и ще видите. Не ги казвам, само за да не излезне нещо друго
Не искам да бъда адвокат на Дявола. Убито е дете, някой го е убил и това е най-страшното. След тоя ужас нещата някак се обезсмислят, а в последвалите събития истината беше погребана завинаги, затова предпочитам да не казвам нищо. Този текст дори не е за Чочо, а затова как в нашия общ провал децата стават убийци, за да убиват деца. Защото който и да е извършил това престъпление, той някога е бил човек.
Най-жалкото в случая е несправедливостта - убито е дете. А това, че истината никога няма да бъде разкрита, превръща болката от несправедливостта във вечно проклятие за близките на жертвите.
Познавам Чочо от 82 година. Учихме заедно до 7 клас. Беше ми най-добрият приятел. След завършване на средното училище тръгнахме в различни посоки, но останачме приятели. Никога Не сме прекъсвали връзката помежду ни. Беше, как да кажа, хем чувствитрлрн, хем с прекомерно много енергия, задълбочен – с каквото и да Се захванеше отиваше далеч – английски език в езиковата Или тренировки – беше як Като добиче. Беше ДОБЪР Човек. Мисля че баща му го възпитаваше строго, но само толкова. Откривахме света заедно – ходихме на палатка за по седмица-две в родопите, гостувал ми е при баба и дядо на село, ловяхме риба с ръце, с въдица, палехме огнйове, изпращахме момичета до в къщи, влизахме в пещери, учехме Се да пием вино, говорехме за книги…. Имаше невероятно чуство за хумор и сасдаваше лесно приятелства. Беше лесно раним. Познавам и родителите му – Не са лоши хора, напротив.
След казармата стана охранител в банка, касаха го на психически тест за оръжие няколко пъти, после взе с връзки ли, плати ли си, не помня. Смени средата – почна да Се събира с най-различни хм… типове, но Не скъса напълно с нас, приятелите от училище.
Видях го за последно лятото на 2010. След повече от седем годни прекъсване – междувременно отидох да живея в Германия. Беше доста променен, но беше запазил зрънце от добротата на момчето, което познавах, Или поне така ми се искаше да е. очите му бяха ниеспокойни, погледът му шареше, избягваше да ме гледа в очите. Беше Видал много и лесни пари. Каза ми че бил минал „от другата страна”. Знаех с какао Се занимава, Малко Или много беше публична тайна, даже му казах, къде на майтап, къде наистина – е, Чочо, надядам Се, че поне никого Не Си убил още. Абе те много СА за убиване, май – отговори.
Много ми е мъчно и за момичето и за него, дори Си мися, че ако му бяхме истински приятели щяхме да му помогнем, не че не опитвахме да говорим с него.
Това последното го написах аз - Момчил Антонов. Простете невежеството ми, не искам да е анонимно
Здрасти, Пешо! Почти се разплаках, когато случайно попаднах на това, което си написал и го прочетох. Не съм се съмнявала изобщо, че ти си способен да напишеш нещо толкова въздействащо, защото се усеща, че е от душа...
Да, такъв точно беше Чочо и в моите спомени - усмихнат добряк, а не "безкрупулен убиец и психипат", както бе заклеймен от "вещия" психолог от полицията. Що за психолог, между другото?!
Не знам, какво да правиш с якето, но имам чувството, че по-скоро питаш, какво да правим с животите си и какво по дяволите им става на хората?
Мери съм. Поздравявам те!
Много скоро, сигурно още утре, ще разберете и неща за Мирослава, които полицията умишлено е излъгала. Вече изцяло сме сигурни, че е имало поне още 1-2 други в отвличането. А ЧОЧО НАИСТИНА Е УБИТ, за да се прикрият чуждите следи. Срам, Цветанов, срам, Борисов, вие сте за в Сибир и двамата! Гадни, нагли същества!
Публикуване на коментар