ТАКА И ЗАЩОТО

Винаги съм смятал, че с обичта към музиката започва всичко. Сигурно защото музиката е толкова уязвима, затова много хора се вторачват в нея, вземат си я вкъщи и си е тяхна. После заедно с красивата нея отиват при другите и правят музиката такава, каквато трябва да е, че да им се поклоним и ние, дребни души и бетонирани конформисти.

Сори, ама нема да стане! Преживял съм и преслушал какво ли не, рационалната безсмисленост на академичната класика, джаз, за който Чарлз Мингъс казва, че няма как да е музика щом не се изсвири повторно, патетичният червеникав поп създаден от тричленки и рок дето има толкова мотори, кожи и финтифлюшки, че изобщо не става за слушане. Обаче дори моята изнемощяла душа не можа да предположи включването на музиката в олимпийската спортна програма.

Имах нещастието да гледам един от мюзикайдълите. Що съм го гледал ли, щото ми пушеше главата от бачкане, жена ми беше бременна, а до европейското имаше цял месец. И ето какво, идват някакви млади хора, които мечтаят за музика. Те обаче не стават за друго освен "народа" да им се подиграва и битиви да продава прах за пране. Всички са доволни дето се вика, и ний, и Мистър Пропър. Има лафове и жестоки кавъри, абе ум да ти зайде! Спечели един оръфляк от Пазарджик дето си заряза приятелката одма щом стана звезда, веднага се залиби с една засукана мацка дето да му отива на компетенциите. Какъв глупак е бил Джон Ленън да се ожени баш като станаха известни битълсите!

Просто не е приемливо. Имало е и други пъти, през шейсет и шеста в Щатите правят голям конкурс, че да си имат и те група като оная от Ливърпул. The Monkees даже са приятни, но нямат нищо общо с титаничния рок, който върлува, дори успяват да уволнят Джими Хендрикс, което май е най-известното им действие. Оттогава телевизорите бълват конкурси и двубои, но кой си спомня жертвите им и кой ще си тананика глупака от Пазарджик дето така успешно се справяше с Ози Осбърн и Азис...

Сега отново ми се случи, гледам "Гласът на България", какво хубаво наименование. Много ме е яд за Кирил Маричков там, но ще го прежаля. Отново се провеждат боксови срещи от името на музиката. Естествено под вездесъщият ореол на култовия бездарник Слави Трифонов и сюрия супермаркети. Може и да им е забавно на дъртите пергиши, но според мен е отвратително всичко това да оскърбява млади хора, които са талантливи и са си важни.

И аз съм бездарник. Свиря ужасно на китара и пея още по-зле. Обаче музиката е радост сама за себе си. Особено ако си я споделиш с хубави хора. Не мисля, че е страшно дето съм зле като музикант, пускам си Стоунс или Цепелин, те са достатъчно велики, че и аз да плямпам в рокендрола. Музикалното образование също е прекрасно, за истинските хора, то отваря врати. Но ако е стигнал някой образован и признат до нещо добро в музиката, нека да помага на младите готини хора, вместо да ги съсипва и да ги учи на делба всеки ден...

И така и защото. Музиката си е музика. За някои сигурно е глупост или неважна, но тя е единственото сигурно доказателство, че има и друго. И така ще си остане, защото и сега в някой затънтен пернишки гараж някой репетира.