СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ

Вървиме изправени

край своите стари

тревясали вече

огради и къщи;

нищо в живота

не се променя

и никой

от него

не се завръща.


Да идеме всички

на края на парка

както някога

да пиеме водка,

какви късметлии сме,

че не спечелихме,

както други

живота от тотото.


Какви късметлии сме,

че бяхме тука,

в тоя загубен

далечен град,

че пак сме си бедни,

и глупави,

още да скитаме

напред-назад.


Какви късметлии сме

да падаме заедно -

добрите успяха

щастливо сами...

Нищо обичано

не е реално,

ако от него

не те боли.


Да пиеме първо,

за Красотата,

за тъмното утре

на светла бира.

Да пееме песните

на душата,

която е вечна,

но първо умира.


И още за оня,

вселенския смисъл,

който го има

в мечтите ни само,

за всички презрени

квартални момичета,

и наште приятели,

дето ги няма.


Изправени после

да тръгнем обратно

край своите стари

тревясали вече

огради и къщи;

нищо в живота

не се променя

и никой

от него

не се завръща.