Тази песен се случи в късната есен на 1997, Шеки написа музиката, а аз думите. Няколко години по-късно се опитахме да я запишем само с акустични китари, но си остана единствено с демо версията. Наистина е трудно да се разказва за песен, надявам се тази скоро да види бял свят.
Понеже Шеки ми се обади преди няколко дни да му напиша текста, искали да правят "Облачно лято" с приятелите от групата, а той естествено забравил всичко. Стана ми хубаво, защото важните неща никога не изчезват.
Последната година от живота ми е трудна. Нещата от настоящето отиват назад, а други от миналото неочаквано се връщат, за да са всичко хубаво, което са били. И тази песен с чистотата на младостта ми, когато беше написана по някакъв особен начин изразява начина, по който се чувствам сега, след толкова много години.
ОБЛАЧНО ЛЯТО
Облачно лято,
предпоследни сълзи
и нестигнал от скитане път,
като мило момиче
по стъклата звъни
умореният смях на дъжда.
Не, не вярвай на мен,
слушай тихото си,
намери го с тъга, не по мисли,
дар е щом те вали,
щом си сам всеки ден,
свободата боли - тя е чиста.
Облачно лято,
всички думи са край,
не мостове и нито пътеки,
няма знайна утеха,
нито ад, нито рай,
сам със тебе ще търсиш човека.
Ти не вярваш нали,
на слънчасали дни,
всичко честно напред е въздишка,
дар е щом те вали,
но мечтай и помни,
любовта не е сън - тя е всичко.
0 коментара:
Публикуване на коментар