ОБИЧАЙ МЕ ДВА ПЪТИ

Не се бяхме виждали отдавна. От няколко години не знаех нищо за Жоро. Понеже така се случи тогава, студени ветрове ме отдухаха от София, животът ми отиде другаде, а Жоро си остана там. В оная тяхна къща дето приличаше на Авраамов дом, с вечните гости, многото китари, деца и най-грозната котка на света.

Запознахме се докато бачкахме в кабелната, не помня деня и часа, но веднага стана ясно, че сме ние. Жоро беше завършил икономика, а аз бях студент по философия, опъвахме кабели заедно из ЖК "Лагера". Беше загубил малкия си син наскоро, но за това не говорехме, а само за красиви неща. Най-много за музика. Аз го научих да слуша The Doors, а той ме заби с Judas Priest. Щяхме да правиме група, ама така и не се намери къде да репетираме, пък и ветровете задухаха.

Макар да бяхме връстници, Жоро беше пътувал повече. Знам много малко за неговите пътища, а и живот не се пише. Родил се в едно северозападно село на име Черни Връх, после бил дълго в Русия. Казваше, че видял там много нищета и човещина. Жоро си остана русофил, както сме всички, заради нищетата и човещината. Свирихме, пихме водка и така макар и само понякога имахме остров в оня шантав бръмнал живот.

После се разделихме за тия няколко години, докато Жоро ме намери преди два месеца. Хубави неща, искаше да подари плюшено мече на дъщеря ми, а аз го почерпих с една любима песен на The Doors, в която се казва: "Обичай ме два пъти защото си отивам".

И Жоро си отиде. Съвсем ненадейно и неочаквано, сърцето му не издържало. Жоро се присъедини към Пантеона на моите мъртви приятели. Всяка вечер те сядат на ръба на небето и пеят.