ХОРА ЯДЯЩИ КАРТОФИ

Имало навремето един славен хит за оста Рим, Берлин и Токио. Заедно с трите столици и ние сме воювали срещу световния болшевизъм и плутокрацията. А междувременно докато Дойчо пазел границите на наскоро обединената българска държава от четиресет и първа, Бай Ганю лапал баница. Така разправят хората. Хитрец. Само година след слизането от хита за Рим, Берлин и какбеше, славната българска войска стреля срещу доскоро приятелските немски солдати без грам съчувствие във война срещу нацизма и световната несправедливост.

На седми ноември 1989 дръзновено киснах с една девойка на пост пред паметника на Георги Димитров в центъра на Перник, а два месеца по-късно бях убеден седесар. Ходих да троша парламента, дето са го строили други, но с избрани от мен депутати през деветдесет и седма. После бях с Царя и сега съм с Бойко. И знам, истината е Европейското ни бъдеще. Да строим магистрали! Както строихме заводите и Обединена България.

Брюксел е добър пример от самото начало. Търновската конституция, знаете, е преписана от белгийската, а изводът "Съединението прави силата" не е от пръчките на Хан Кубрат, а пак от белгийците, които не могат взаимно да се понасят точно като нас и затова им трябват лозунги, че да живеят заедно. И все пак, как белгийците са толкова "напред"? Ето как:

Потегля един кораб от Антверпен. Натоварен с боклуци, каквито сега има на Капълъчарши и Бейджингчарши. Корабът спира в Белгийско Конго, където търговците продават нещицата на тамошния негърски крал. Кралят плаща в роби. Робите се карат в Бразилия или поне онази половина от тях, които не умират по пътя. От Бразилия се товари захар и се транспортира обратно в Антверпен. Печалбата е един милион процента. Такива кораби тръгват всеки ден от Ротердам, Копенхаген, Ливърпул и Нант, техните маршрути са гръбнакът на Просветена Европа. Изкараните пари се харчат за най-правото - войни и гнет. Според данни, които никога няма да са точни, европейската инвазия в Новия свят коства живота на петстотин милиона човешки същества. В онова време българите преживяват така нареченото "Турско робство" далеч по-спокойно и богато от хората в картината рисувана от холандския пастор Винсент Ван Гог наречена "Хора ядящи картофи" от Боринаж, Белгия.

Не казвам, че не бива да се стремим към хубавото направено в Европа. Не, но първо трябва да имаме достойнство и памет. И чест. Не може днес да сме с Берлин, утре с Москва в мир и в бой, утре с Брюксел и всеки път да сме безкритично мълчаливи. Защото що сме в такъв случай? Хора ядящи картофи.