Човек не може да не изпитва чувство на гордост, че познава хората от Духлата. Онези, които прекараха там няколко денонощия и на излизане пред слисаните журналисти и премиери заявиха, че не им е ясно какво толкова важно се е случило.
- Как беше там? - питаше жадна за драма репортерка.
- Е, имаше какво да се желае - отвърна аристократично младо момиче напуснало преди минути пещерата. - Благодаря на хората тук. Много от тях са дошли да се правят на велики.
Разбира се там бяха маститите пещерняци на републиката организирали "най-голямата подземна спесителна операция в историята", както и ББ съвсем случайно научил точния час на спасяването (навремето също така съвсем случайно Гагарин се беше приземил между два града в поволжието със звучни имена Маркс и Енгелс). Сега за истинските герои на събитията в пернишкото село Боснек.
За пръв път се озовах пред входа на Духлата през 1993 година заедно с моите другари Сандо и Владо, който ни запозна с Иво Чичев. Чичев и Духлата са едно и също нещо. От дете тоя човек е посветил цялото си съществуване на пещерите. Имам смелостта да казвам разни неща за Духлата понеже което знам за пещерата, го знам от него, а никой друг на света не е бил с нея повече. Той ме е учил да използвам въже, поверявал съм му живота си и твърдо мога да кажа, че е изключителен професионалист, който никога не би изложил на риск други в пещерата, още по-малко деца. Затова притеснията ми щом разбрах, че водите са го затворили в Духлата заедно с другите пещерняци се отнасяха най-вече до това дали децата ще издържат психически докато водата се свърши. Но някак бях сигурен, че ще успеят! На снимката Чичев е вляво с червен гащеризон и брада, другият в червено е Пешо от Карлово, приятел от детинство на Чичев и също безкрайно опитен пещерняк.
Ето какво вероятно е станало. В петък преди големия дъжд групата е тръгнала навътре с намерение да се върнат на другата сутрин. Няма как да са знаели, че ще се изсипе пороят, откакто се помня не съм виждал Струма толкова огромна както в тая събота. Преминали са през една от реките, която образува дълга галерия, от чиито таван тръгва друга, този път вертикална галерия, висока около петнайсетина метра. През нея минават повечето пътища за дълбочинно проникване в пещерата. Може и да не е точно на същото място, но някъде на излизане водата ги е отрязала, все пак ставава въпрос за пещера с коридори дълги над шестнадесет километра. Просто са били затворени и е трябвало да се доберат до високи места и да издържат. И тук започва истински страшното.
Аз също съм се губил в пещерата и честно казано доста съм се паникьосвал там. Стоял съм най-много три-четири часа на тъмно и са започвали звуковите халюцинации и паранои. Човек е направо като жив погребан, можете да си представите как се чувства дете на единадесет години в такава обстановка. Чичев и другите пещерняци са сторили единствено правилното в ситуацията, непрекъснато са намирали нещо за правене, работили са в екип, смяли са се и са си помагали. И така цели четиридесет и осем часа.
Вероятно много хора са останали изумени от високия дух на хората напускащи пещерата. Но за тях всичко това е съвсем естествено, та те са си вкъщи, а в техния свят човек винаги трябва да бъде готов за подобни екстремни ситуации. Искам да кажа и друго, от много години българските пещери и планини са се превърнали в терен, на който много хора отиват да мерят кривото си его и да осъществяват нездравите си амбиции. В случая това вероятно се отнася до много журналисти и "спасители". Още от първите новини видях няколко пъти премиера и гордите хора от федерацията по спелеология и нито веднъж главния герой - Ивайло Чичев.
Истинските хора са рядкост. Те няма да получат медал и слава, но за тях наградата е друга. Сигурен съм, че след седмица Чичев пак ще хване ранния рейс за Боснек, да отиде при пещерата, която е всичко за него.
Снимка пещерен клуб "Диамант" град Карлово
6 коментара:
м... странно, защо тези хора са тръгнали да влизат в пещера при положение, че в прогнозите за времето предупреждаваха... Кой и с каква цел при тези различни новини не ми е ясно. Знам само едно като децата при такова време в пещера не бих влязла...Аз моя край в който съм живяла като дете е пълно с пещери, вярно не най-дългата в България, но винаги има едно но.... и това е природата и няма по-велик от нея. Може би си прав за извeднъж появилите са загрижени висшестоящи. Иска ми се да знам повече от това което е написано...
Всеки си мисли, че на него няма как да му се случи.
Добре, че всички са живи и здрави! :)
Не знам как ще понесат този стрес.
Аз не издържам на студ и 48 часа за мен ще са цяла вечност.
А е нормално от всичките / около 50 души/ участвали в спасяването, да се види точно широкия гръб на ББ.
:)))
Подземните реки на Духлата и Струма, която тече до самия вход на пещерата, събират водите си от цяла Витоша. В случая става въпрос за природно бедствие, а природните бедствия никога не могат да се прогнозират, иначе те нямаше да вдимат жертви никъде. Пак казвам, става въпрос за хора с изключителен опит в пещерата, фактът,че Петър е водил сина си означава, че не е имал притеснения относно сигурността му. Духлата е опасна пещера, през нея се върви трудно и главно с пълзене, случвали са се загубвания, закъсвания за остветление и лоши падания, но точно за такъв вид инцидент аз лично не знам.
И пак казвам, хората от Духлата са живи и в добър дух заради високия си професионализъм, както и този на неколцина от спасителите.
Когато човек се занимава със спелеология или алпинизъм или друг екстремен спорт инцидентите са нещо нормално, никой не може да предвиди какво ще бъде след два часа защото условията бързо се променят. Хората, които прекарват дните си между бетонени стени няма как да знаят за това както не разбират защо тези хора са отишли там. Аз лично също бих завел детето си в пещера, децата също имат право да знаят за най-прекрасните неща.
Хехе, патетично, приятелю, патетично... В твой стил...
Това че ти не знаеш за подобни случаи, не значи че няма такива... Преди около 3 години един друг приятел закъса на Лидка. ТАМ, че реката сифонира НИКОЙ нито е знаел, нито е предполагал. Въпреки това се изсипаха доста плюнки по адрес на Митака тогава...
Че РИБКА сифонира Чичев отлично знае. Че не е знаел за дъжда - ами доста ясни прогнози за времето имаше. Петък вечер когато слушах това си и помислих - "дано някой не влезе в Духла", че ако падне прогнозираният дъжд и Рибка и Лидка ще сифонират...
И верно...
Удобството на този вид патос е да нямаш анонимни приятели...
Никога не съм чувал за съществуването на пещера на име "Духла", текстът се отнася до пещера на име ДУХЛАТА. По моите скромни наблюдения, нечленуващите са предимно "експерти" вече легитимирани с някакъв вид членство. Освен това става въпрос за хора, не за вода и камъни. Но Вие няма как да знаете за тях.
Доколкото подразбрах, са влезли преди да излезе прогнозата за времето. Температурата в Духлата е постоянна през цялата година, сравнително ниска, но над нулата (според нета - 7-8 градуса).
Веднъж съм влизал с приятели. После благодарях на бога, че съм излязъл жив и здрав, въпреки че всичко беше нормално за свикналите :) Има галерии където едвам се промъкваш лазешком, а отдолу - вода.
Хубаво, че всичко е свършило добре. И малки деца - не искам да мисля.
Публикуване на коментар